 |
 |
 |
 |
Забележителности в района
Тракийски култов център Старосел - още
Тракийска астрономическа обсерватория - с.Старо Железаре /VІ в.пр. Хр./
Казанлък - Археологически и исторически музей, казанлъшка гробница, могилата „Голяма косматка”, казанлъшка гробница, могилата „Оструша”, могила „Светицата”,Храм могила – „Шушманец”, могилата „Голяма Арсеналка”, мъглижка Тракийска гробница, Сарафова могила край с.Крън, сашева могила, могилата „Хервеция”
Църквата в Село Пролом – намира се почти до Баня – на 4 км. Пролом е съвсем малко селце, но с хубав климат и спокойстиве. На една от стените на църквата от само себе си се е образувал ореол с подобие на главата на св. Богородица. Църквата е отворена само по празници и само тогава може да се посети. нагоре
Карлово – Намира се на 20 км от Баня/ 20 минути/, като има автобуси за Карлово и от Карлово за Баня на всеки кръгъл час от 7,00 до 20,00 часа. В Карлово може да посетите къщата на Васил Левски.
къщата на Васил Левски: Скрита зад белия зид, сгушена сред чемширите и лозата, тя сякаш и днес е подредена от грижовната ръка на стопанката си. Няколко каменни стъпала отвеждат в “зимника” – стая, изградена почти напълно в земята. В нея цялото семейство живеело през зимата. Горе къщата има две стаи – в едната нощували през лятото, а другата била гостна. Непосредствено до къщата е долепена работилницата – ниска постройка, състояща се от стая, в която плетели гайтани и която служела за склад на стоката, и полуоткрито помещение за бояджийница. Тук на 18 юли 1837 г. се ражда Васил Иванов Кунчев-Левски, създател на най-голямата организация в историята на българското освободително движение. Необитавана дълго време, родната къща на Апостола рухва още в годините около Освобождението на България. Възстановена е в първоначалния си вид през 1933 г. благодарение на обществената инициатива, ентусиазма на карловци, родственици на Васил Левски, на Карловската дружба и Народния комитет “Васил Левски” в София. Отворена като музей през 1937 г., родната къща на Васил Левски се превръща в един от най-посещаваните мемориални музеи в България, неразделна част от представите на всеки българин за Апостола на свободата, място за съхранение на ценни вещи, документи и художествени произведения, естествен център за научни и творчески изяви.
Днес всеки посетител на Националния музей “Васил Левски” освен родния дом на Апостола може да разгледа още: нагоре
- експозиционната зала на музея, в която са показани материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски, неговия живот и ролята му в националноосвободителните борби на българския народ през XIX в., образа на Апостола в произведенията на поколения български художници, ценни екземпляри на научни и художествени произведения за Васил Левски;
- Чардаклиевата къща с видеозала и щанд за сувенири, художествена и научна литература за Васил Левски и Карлово. Тук се представят временни тематични изложби;
- мемориалния параклис “Всех святих болгарских”, в който се съхраняват косите на Апостола;
- паметника на майката на Васил Левски Гина Кунчева. нагоре
Сопот и лифта в Сопот и къща - музей "Иван Вазов" - Лифта се намира на около 2 км от автогарата в Сопот. Като задължително си вземете връхни дрехи защото дори в Баня да е 40 градуса в Балкана може да е 10. По пътя за лифта ще видите воденицата на Дядо Стоян описана в книгата “Под игото”. До лифта се намира и женския манастир който също може да разгледате.
Лифта вече е частен и е добре да проверите предварително работното му време. В 9 - 9,30 сутринта когато се качва персонала е най-сигурно..На 2 часа път е хижа „Добрила”. По пътя за нея природата е неповторима. Нощувката в „Добрила” е 8,00 лв. Самостоятелно бунгало – 40 лв.
Къщата, в която е роден Иван Вазов. Родната къща на писателя се намира в централната част на града, на площад "Иван Вазов". Действителната къща е разрушена в годините преди Освобождението на България от турско робство и реконструирана през 1932 година. По време на гостуването си в Сопот можете да посетите монументът "Въведение на Светата Дева Мария", издигнат на площада, носещ същото име. Други интересни обекти са манастирът "Св. Спас", църквата "Св. Св. апостол Петър и Павел", воденицата на дядо Стоян, описана в "Под игото" и други. Близо до град Сопот са руините на Аневското кале – българска крепост от XII век. Сопотското кале е друга крепост, разположена на североизток от града. нагоре
Хисар – намира се на 12 км от Баня /15 минути/.
История на гр. Хисар
едва при римляните Хисар се е превърнал в голям град и курорт, Той е бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация. За да бъде защитен от вражески нападения, градът е бил обграден с крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров! Многобройните археологически разкопки говорят и за богат културен живот. Едно от най-посещаваните и любими обществени места в Диоклецианопол бил амфитеатъра. Той е разположен в централния градски парк. Там са се провеждали гладиаторски борби и борби между животни. След ІV в., с въвеждането на христианството, кървавите сцени били забранени и амфитеатъра станал средище за провеждане на спортни игри. Лечението с минерална вода в Хисар било тясно свързано с почитането на здравеносните божества: Асклепий, Хигия, Телесфор и трите нимфи. По всяка вероятност в града е съществувал нимфеум /светилище на нимфите/. Това се потвърждава от многобройните паметници, открити тук. Медицинското обслужване се осъществявало от жреци-лекари, които заемали важни длъжности в управлението. За това уникално богатство – минералната вода, говорят и разкопките на древните римски бани. Това са били внушителни за времето си постройки. Подовете и стените са били от мрамор, имало помещения за топла и студена баня, места за почивка и разговори. Няма съмнение, че древните римляни са обожавали минералните бани, които са ползвали, както за лечение, така и за обществени контакти. Басейнът, построен направо върху извора “Топлица” е бил с дължина 15 м, ширина 5 м и дълбочина 1,40 м. В специални помещения жреците извършвали лечебни процедури след къпането. Топлата вода се е използвала и за отопление. Специални глинени тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре между двойните стени се отвеждала парата. Едно много хитро водно и парно отопление! На арабски език Хисар значи “крепост”.
Легенди:
Фонтанът “Голата жена” е местна забележителност. Легендата разказва, че тази красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите й се отронили две топли сълзи... Затова един от минералните извори се казва “Момина сълза”.
Легендата защо град Хисар си е останал малък а Пловдив се е разрастнал, защото
В Хисар е добре да разгледате музея, да се поразходите покрай крепостната стена,като там където е била вратата прилича на 2 камили, да видите амфитятъра /той е в парка и малко трудно се открива/.
Работно време на музея:
-работно време: 8,00 – 12,00 и 13,00 – 17,00 ч., без почивен ден;
-цена на билети: възрастни – 1,00 лв.; учащи се – 0,50 лв.; беседа – 6,00 лв.; обиколка на града с екскурзовод - 10,00 лв. нагоре
Тракийски култов център – Старосел
Само на 20 км. от град Хисар се намира село Старосел, което се превърна в сензацията на 2000 година. Той е разположен на хълм от който се вижда цялата тракийска долина. Траките са избирали такива места за храмове. Археологическата експедиция на д-р Георги Китов откри за света “най-големия запазен тракийски царски комплекс с храм-мавзолей в Югоизточна Европа” Предположенията са, че храмът е от времето на тракийския цар Ситалк, дори и на самия владетел. Всъщност храма за неразбиращи като мен не е нищо особено, но учените казват че той е най-големият открит до сега затова толкова много се заговори за него. А местните хора ми казаха: “Колко пъти сме яли и пили на този хълм, а да не знаем че под нас има такава ценност.” Към самия храм води парадно стълбище с монументален коридор, култова площадка и две камери. В това помещение посветеният е влизал за връзка с боговете. Този архитектурен комплекс е ключът към тракийската култура. Траките не са разполагали с писменост, но запазените архитектурни и художествени паметници говорят за една високо развита цивилизация на прецизни архитекти,Те са споявали елементи на накити преди 2300 – 2400 години! А тази техника е патентована едва в началото на миналия век... Царското погребение, намерено на 30 м от храма, е изключително богато. От саркофага са извадени масивен златен пръстен-печат с изображение на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и рисувани керамични съдове, които са отлично запазени. Зиданият гроб до храма, в който не е намерен скелет, говори за “кемотаф” – символично погребение. А около една скала до този гроб е намерен разчленен скелет – или е било жертвоприношение /каквото се е практикувало от траките/, или ритуално погребение.
Любопитно - До главния храм бе открита добре запазена каменна вана – “винарна” с вместимост около 5 тона, поради което се предполага, че тук са се практикували “винени жертви” в чест на бог Дионис.
-работно време:
- летен сезон - 9,00 – 18,00 часа, без почивен ден
- зимен сезон – 8,00 – 17,00 часа , без почивен ден
-цена на билети: възрастни – 3,00 лв; ученици – 1,00 лв.;
-услуги - екскурзовод, картички, брошури, сувенири;
Освен култовия храм в с.Старосел, в района на селото през периода 2000 – 2002 г са открити 4 тракийски гробници от ІV в. пр.н.е., а с новооткритите през 2003 г. две гробници общият им брой става 6. Характерно е, че всяка от шестте гробници е различна от останалите. Основният храм е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и няколко десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация, вождове или владетели. Този в Пейчова могила е бил последовател на Орфей. През V век пр.Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано около очевидно свещена скала. В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява храм. В нея са подредени вещите на вожда – пълен комплект въоръжение /наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели на които са запазени дървените тела/, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя. Сред многото други находки се отличава сребърната двойна брадва /лабрис/ - символ на царската власт в древна Тракия.Резултатите от досегашните проучвания дават основание да се твърди, че надареният с природни дадености район край Старосел е бил важен култов център на тракийското племе одриси през късно-желязната епоха. нагоре
Тракийска астрономическа обсерватория - с.Старо Железаре /VІ в.пр. Хр./
Намира се в село Ст.Железаре – 12 км. от град Хисар. Това е единствената открита досега тракийска астрономическа обсерватория в България, от типа Стоунхендж. Археолого-астрономическите проучвания доказват, че тя се е използвала за измерване на годишния цикъл, равноденствията и слънцестоенето, които са играли важна роля в обредния и стопански календар на древните траки. Наблюдението на различните фази от движението на Бога – Слънце е било задължение на тракийските жреци. А всички останали са му отдавали почит чрез масовата мистериална обредност. нагоре
Калофер и екопътеката
Калофер е родно място на великия български поет и революционер Христо Ботев.Забележителност е Мемориалния комплекс "Христо Ботев" с паметника и родната къща на поета. Близо до центъра на града се намира Даскал Ботьовото училище.
Легендата разказва, че Калофер е основан в средата на 16-ти век, когато група мъже предвождани от Калифер войвода са нападали постоянно турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принуждава Султана да разреши на тези мъже да се заселят по тези земи, при условие че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се заселва в землището на днешен Калофер. Легендата също разказва, че заселвайки се тук, тези мъже не са имали жени и затова са "откраднали" невести от близкия град Сопот. През следващите векове Калофер е израснал като културен и търговски център, с поминък за местните хора, затова е бил наречен "Алтън" Калофер /Златен Калофер/. Като културен център, в Калофер са се учили и някои от най-великите хора на България - Васил Левски и най-известният син на Калофер - поета и революционера Христо Ботев.
На 2 километра извън Калофер се намира екопътека направена миналата година от фондация “Централен балкан”. Естествениете водопади и каскади на река “Бяла река” могат да се видят с направените мостчета и стълби. Има дървени табла с местните за района билки. Има беседки и зелени поляни където може да се прекара един чудесен ден. За съжаление пътя от Калофер до екопътеката /около 2 км/ не е асвалтиран и е с много дупки. Но красотата която ще видите там е ноповторима.
На път за Калофер минавате покрай басейни в които се отглежда пъстърва. Можете да си купите жива пъстърва за вкъщи или да обядвате в ресторанта намиращ се там. Въпреки, че е от производител цената на пъстървата е както в магазините, но поне със сигурност е прясна. нагоре
