Забележителности град Баня

Разгледайте пътеводител за Баня тук: https://pubhtml5.com/vaid/hdlf

Цар Борис ІІІ и Царския дворец

За пръв път Борис III идва в с.Баня през 1925г. и отсяда във вилата на своя приятел фабриканта В. Багаров., след неуспешно лечение в Хисар на ревматизма си. Тогава царят е имал възможността да оцени преимуществата на Карловските бани. Малко по-късно през 1929г. е била построена и царската вила на Борис III в северния край на селото по проект на известния български архитект Иван Васильов. Построената царска вила наричана от местните жители ’’Двореца’’ е една от шестте частни имота на царската фамилия Кобурготски и единствената частна къща строена от Борис III. Земята върху, която е построена вилата е била закупена от баненски земеделци. Общата площ на малкия архитектурен ансабъл е 10дка като 7 дка е площта на парка. Вилата е построена в духа на българската възрожденска архитектура с характeрните за стила елементи и детайли, като големия чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той е застлан с италиански теракот, а пет яки дъбови колони осигуряват неговата устойчивост. Прозорците са с кепенци, и други елементи, взаимствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още две по-малки сгради, предназначени за гости и прислугата. Целият имот е ограден с масивен, висок каменен зид с две дъбови ковани порти.

Още снимки на Двореца

Църква "Свети Константин и Елена"

Изградена е през 1860 г. и осветена от поп Димо –първият свещеник в църквата. През Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е била опожарена и възстановена след Освобождението. По план църквата е трикорабна псевдобази - лика, който тип сгради е широко разпространен през Възраждане - то. Камбанарията се издига над църковната постройка, но е в конструктивно единство с нея и не нарушава общия силует на сградата. Абсидата на църквата е една, отвън е петостенна. До нея се намира гробът на най-дълго служил свещеник в църквата поп Петко Минчев, служил от 1944г. до 2001г. На западната фасада над централния вход отвън са изписани образите на Св. Константин и Елена. Вътре църквата има 8 каменни колони, разположени по 4 една срещу друга, поддържащи арки над тях и сводовете. Църквата е стенописана през 1985-1986г. от художниците Асен Гицов от София и пловдивски - ят художник Михаил Минков. На западната стена над входа от - вътре има надпис с имената на председателите на църковното настоятелство, при което е била стенописана църквата, имената на художниците и годината на из - писване. До 1990 г. в църквата се е намирал и позлатен настолен кръст, подарен от екзарх Стефан, който за съжаление вече не е там заедно с 25 оригинални икони, рисувани преди Освобождението, 10 сребърни кандила, потир и меден ибрик и дарохранителницата. През 1943 г. е открита безплатна ученическа трапезария, за бедни ученици, подпомагана от сем. Багарови, която е до края на учебната година. Член на ревизионната комисия на потребителната кооперация, като несменяем от 1950 г. председател на пчеларското дружество. Сам той пчелар, градинар, лозар… божи служител. Поради липса на свещенослужители той служи и в селата Песнопой, Михилци, Иван Вазово, като успява да ремонтира черквата.

Парка

Парка е с площ 500 дка. Цар Борис ІІІ е бил голям любител на ботаниката, и с негова помощ се е започнало първото залесяване около парка. Първите тополи са засадени 1938 г. Масовото залесяване е през 1955 – 56 г. Преди това земята на която е парка е била блато и за да се облагороди с вагонетки са засипвали тонове пясък. Дървесните видове които могат да се видят от любителите са: Гинкобилоба, Червен дъб, Крептомерия, Ликвидамбър, Чер бор, Гледиче, Бял бор, Веймутов бор, Ясен и Липа, Бреза, Акация и много други

Летище Баня

Летището е с тревно покритие. На него могат да кацат леки самолети предимно любителска частна авиация. Също така може да се използва за кацане на делтапланери и парапланери. Когато се провеждат състезания по делтапланеризъм и парапланеризъм  от Стара планина /над Сопот /, делтапланеристите завършват своето състезание на летището. Още снимки и информация тук

Самолета

СУ 22 - многоцелеви свръхзвуков изтребител, бомбардировач за въздушно разузнаване със стреловидно крило с променлива геометрия. Намира се в центъра на град Баня срещу кметството,е Конструкторско бюро - Сухои /СССР/. На въоръжение в Българска армия от 1983 г. Екипаж - един човек. Общо тегло празен - 10 500 кг. Стартова маса - 19.400 кг. Максимална скорост - 1350 км/ч. Максимална височина на полета - 2500 км. Боен радиус - 500 км. Въоръжение: оръдейно 2Х30 мм. , бомбово-максимален товар до 4000 кг. Система за носене на удрени бомби, ракетно неуправляемо НУРС. Ракетно управляемо - 2 бр. ракети за самозащита и 2-4 бр. радиоуправляеми ракети "въздух-земя" Още снимки тук

"Екопътека "Момини гърди" и хълмовете "Момини гърди"

От всяка точка в Баня, се виждат 2 възвишения които приличат на момински гърди затова местните жители им казват "Момини гърди". Преди хиляди години Баня е била езеро, и на "Момини гърди" са намерени останки от колчетата и синджирите с които тогавашните жители са си връзвали лодките. Там е имало тракийско селище доказателство за което са многото археологически находки - монети, съдове, кости. Ако се изкачите на някой от двата хълма "Момини гърди" гледката която ще се открие пред вас е неописуема: виждат се всички околни села и градове - Карлово, Ведраре, Куртово, Левски, Сушица, Домлян, Пролом, Войнягово, Дъбене, Горни Домлян.

Екопътека "Момини гърди"

Цвят на маркировката БЯЛО-ЧЕРВЕНО-БЯЛО. Време за преминаване в едната посока час и половина. Пътеката е подходяща за малки деца, също и за планинско колоездене. Прехода е предимно равнинен с лека денивелация до 600 метра. По пътя няма чешми, затова си носете вода 1-2 литра на човек. Разходката е подходяща през всички сезони, особено когато е хладно. През лятото е добре да се избират за разходка хладните часове.
Начало на пътеката: от блоковете в град Баня, /има маркировка/ - през ЖП линията към Кръста и могилата. От Кръста, нагоре по могилата и в дясно. Търсете и следвайте маркировката.
Забележителности по Екопътеката: Кръста, Могилата, Военни окопи, Танкови укрития, Изглед към село Ведраре, Място за отдих с прекрасна панорама към „Розовата долина” направено от жители на село Ведраре, Скала „Главата на костенурката”. Интересна забележителност са и малките дупчици в някои от скалите, направени на еднакво разстояние една от друга. За тях има няколко предположения - обработвани са от Траките или хората са закачали лодките си във времето когато е тази местност е била езеро.
Има възможнст и за начало на Екопътеката от ЖП гарата, през перона, коловозите - по пътя, който минава от дясната страна на МПС-то. Върви се само направо. По този път минавате по забележителност – вековен дъб, над 100 годишен. По-късно този път се събира с маркираната вече Екопътека започваща от блоковете в Баня.
Маршрута е качен на картите: maps.me, bgmountains.org, openstreetmap.org.
Още информация в сайта „Светилища в България” http://haiduk-tourist.blogspot.com/2017/04/blog-post_53.html
Пожелавамe приятна разходка!

Кишиш махала

По протежението на река Страма на 2 км от Баня се намира малкото селце Калугерово /Кишишмахала/. Спотаени край него има много кладенци със студена изворна вода. В кладенците е намирана букова шума, което показва, че водата идва от Стара Планина. Мястото е много закътано и по време на турското робство местното населението се е криело от турците. В "Кишиша" е имало 2 розоварни и 2 богаташки къщи на собствениците. От розоварните са останали 2 големи комина. Възстановена е едната богаташка къща.

Река "Стряма" - пикник и риболов

Освен на хубавите плажове, идвайки в Баня може да си направите пикник сред природата на река "Стряма". По протежението на реката има тепавица, рибарник, фазанария, щрауси. За любителите на риболова в река "Стряма" се срещат кефал, мряна, скобър, пъстърва. Освен на "Стряма" любителите на риболова могат да ловят риба на язовира в село Михилци /на 4 км/ и язовир Домлян /на 8 км/.

Климат

Мек, зимата кратка, след Сандански град Баня е с най-многото слъчеви дни на година, сняг не се задържа защото топлите подпочвени води поддържат земята топла. Малка облачност, старопланинската верига защитава курорта от северните ветрове. Климата е с успокояващо действие. С тези климатични условия курорта спада към целогодишните климатични и бански курорти.

Екзарх Стефан - (1878 - 1957) е висш български духовник, първият признат от Вселенското Православие предстоятел

 

 

нa възстановената самостойна Българска православна църква.След 9 ІХ 1944 г. е бил интерниран в къщата на Багарови. Имал е на разположение автомобил, не е бил лишен от нищо материриално Още за Екзарх Стефан и тук

горе