История на град Баня

Народно Читалище "Св. Св. Кирил и Методий" град Баня е създадено през далечната 1914 година на 8 ноември от група родолюбиви българи. Те му дават името на Равноапостолите светите братя Кирил и Методий. Читалището е негаснещо светило на родолюбие и българщина през трудните и непосилни години. Първите сбирки и вечеринки са се провеждали в стаите на старото училище,а първата театрална сцена е била площадката пред него. След това сцената се пренася в склада на Г. Бареков, а по–късно в подарената от Пенка Попова къща на площада. Неудобствата са големи, но ентусиазмът, единомислието и сговорността още по–големи. Така през 1921 година е изработен план за едно красиво двуетажно здание, в което да се помещават читалище с театрален салон и училище.

Стойността на сградата по проект е била – 2 000 000 лева. Общината по това време е имала само половината сума и бюджет от 434 000 лева. С тези средства мечтата на банянци не се сбъдва. Проектът остава неосъществен.

Карловските бани са обявени през 1921 г. за курортно място от тогавашното Министерстерство на вътрешните работи.
Минералната баня, открита през 1936 година, е известна днес като  „централната баня”.

Докато през 1952 година с доброволния труд на населението от гр. Баня започва строителството на днешната сграда. През тези години учителят Станчо Иванов Савов съдейства най–активно и така през 1956 год. читалището е завършено и официално открито.

През 1958 година е построена банята „Банче”, а през 1963 година село Баня – Карловско, е обявено за лечебен балнеологичен курорт от национално значение.

Животът около топлите минерални извори е възникнал още през новокаменната епоха VI хил. пр. Хр. На около 1 км югоизточно от града се намира голяма селищна могила известна като Плоска могила. Така е наречена и цялата местност около нея. Висока е 5 метра. Селищната могила има 7 културни пластта. В западния край могилата е пресечена от жп линията Пловдив - Карлово. Селището е възникнало още през новокаменната епоха и е просъществувало до ранния период на каменно-медната епоха VI-IV хил. пр. Хр. При направените тук частични археологически разкопки са открити жилища, огнища съдове, керамични фрагменти, рисувани с бяла паста, фрагменти от култови масички, артефакти /оръдия за производство, изработени от камък, кремък, кост и рог/. В околностите на селището са открити няколко находки от античната епоха; като електронов статер /монета/ на град Кизик от V в. пр.Хр.

Тази ценна находка е показателна за наличието на търговски връзки между населението, обитавало долината на р.Стряма и важни икономически центрове през античността. В близост до Баня са съществували някалко тракийски селища. Едното от тях е разположено на южното възвишение на хълмовете Момини гърди, намиращи се на североизток от града. В землището на Баня и в близост до него се намират много надгробни тракийски могили. На север от града в местността Петте могили се намира тракийски некропол, който се състои от 5 надгробни могили, които преди години са били повече. Антично селище е имало и на югозапад от днешния град, разположено в близост до римската пътна станция “Виамата”, намираща се между Баня и с. Войнягово. На различни места в селището са откривани големи глинени питоси.

При строежа на читалището в центъра на селището е открита една изящна бронзова лампа с форма и големина на истински гълъб. Находката датира от II-IVв., запазена е много добре сега се намира в Исторически музей в Карлово. През Средновековието 13-14в. Баня е било малко селище, с малочислено население. От този период са открити две средновековни монетни съкровища, едното от които се състояло от 40 златни византийски монети на император Исак II Ангел 1185-1195г. В периода на османското робство селището е продължило да съществува като се измества на север от изворите. Към края на 15в, когато Карлово е било още незначително село, Баня се споменава в завещанието на Аляедин Али бей, внук на Михаил бег. Този бей е притежавал воденици и тепавици на р.Стряма, които са били управлявани от Войсил бен Кара Али, бански жител.

Явно че през този период селището се е разраснало и укрепнало икономически. По-късно, когато настъпват размириците в империята и различни османски орди започват да нападат и ограбват полските села, настъпва поврат в неговото развитие. Жителите му започват да го напускат и да търсят по-спокойни и сигурни места за живеене. В турски документ от 1576г., където са вписани всички селища от Пловдивската кааза с нахия Гьопса с 52 селища, Баня е записана като Сушиче баня, друго име Илидже или Лъджа. Кога и как са се появили минералните извори не би могло да се каже, но е сигурно че датират от древността. Изворите са образували малки и големи “гьолове” с топла вода в един район около 700 декара. Това е станало причина турците да нарекат тази местност Саръгьол - жълти блата. Още преди Освобождението карловските турци и българи събрали волни помощи и построили през тресавището шосе до баните. Пред покритите басейни, немного преди Освобождението хаджи Ахмед от Карлово построява чешма със студена вода. Преди Освободителната война тук е имало трима турски бегове. Единият притежавал голям чифлик, другият голяма воденица, а третия лозя. Видният карловски търговец Пулиев е имал в Баня преди Освобождението два чифлика, една воденица, големи ливади и около 500дка земя. Освен няколкото турски семейства, селото е било чисто българско. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878г. селото е било опожарено от оттеглящите се турски войски. По това време то е наброявало около 100 къщи.

Когато избягалото население се завърнало, намерило само 3 къщи, останалите били изгорени. След Освобождението селото започнало да се съвзема, а от съседните балкански села се преселили мнoго хора така че през 1932г. то.наброява 250 къщи с около 1250 души население. Къщите били с големи дворове и сравнително добре поддържани и чисти. През 1921г. Министерството на вътрешните работи обявява за курорнти места Хисарските, Карловските, Нареченските бани и др. През 1930г. селото е било електрифицирано, а през 1933г. свързано с жп-линия Пловдив - Карлово. С указ N 528 от 1936г на. Борис III се постановява Наредба - закон, с която се продължава срока на владение на държавните миенералните бани от Баненското общинско управление и на Карловското градско общинско управление. От 20 април 1931г. до 20 април 1936г и им се възлага извършването на всички строителни и благоустройствени работи в минералните извори.

горе