Църква "Свети Константин и Елена"
Изградена е през 1860 г. и осветена от поп Димо –първият свещеник в църквата. През Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е била опожарена и възстановена след Освобождението.
По план църквата е трикорабна псевдобази - лика, който тип сгради е широко разпространен през Възраждане - то. Камбанарията се издига над църковната постройка, но е в конструктивно единство с нея и не нарушава общия силует на сградата. Абсидата на църквата е една, отвън е петостенна.
До нея се намира гробът на най-дълго служил свещеник в църквата поп Петко Минчев, служил от 1944г. до 2001г. На западната фасада над централния вход отвън са изписани образите на Св. Константин и Елена.
Вътре църквата има 8 каменни колони, разположени по 4 една срещу друга, поддържащи арки над тях и сводовете. Църквата е стенописана през 1985-1986г. от художниците Асен Гицов от София и пловдивски - ят художник Михаил Минков.
На западната стена над входа от - вътре има надпис с имената на председателите на църковното настоятелство, при което е била стенописана църквата, имената на художниците и годината на из - писване.
До 1990 г. в църквата се е намирал и позлатен настолен кръст, подарен от екзарх Стефан, който за съжаление вече не е там заедно с 25 оригинални икони, рисувани преди Освобождението, 10 сребърни кандила, потир и меден ибрик и дарохранителницата.
През 1943 г. е открита безплатна ученическа трапезария, за бедни ученици, подпомагана от сем. Багарови, която е до края на учебната година. Член на ревизионната комисия на потребителната кооперация, като несменяем от 1950 г. председател на пчеларското дружество. Сам той пчелар, градинар, лозар… божи служител. Поради липса на свещенослужители той служи и в селата Песнопой, Михилци, Иван Вазово, като успява да ремонтира черквата.